Всичко за името Антон
Произход и значение
Антон произхожда от римското родово име Antonius, чието по-далечно значение не е напълно установено, но традиционно се тълкува като „безценен" или „встъпващ в битка". През християнската традиция името се разпространява из цяла Европа. Български форми са Антон, Тони, Дончо, Дoнка, а женските — Антония, Антоанета, Тони, Тоня.
История и покровител
Покровител е Свети Антоний Велики — египетски отшелник от III–IV век, смятан за основоположник на монашеството. Оттеглил се в пустинята, той поставя началото на аскетичната традиция, която по-късно оформя целия православен монашески свят. В българския народен календар Антоновден (17 януари) е свързан и с народните представи за предпазване от болести — денят се пази „да не боледуват децата".
Традиции и обичаи
Антоновден се празнува заедно с Атанасовден като част от зимните „чумни" празници, посветени на предпазването от заразни болести. По традиция на този ден не се работи с игла и вретено. Меси се обредна пита, която се раздава на съседите. Именниците посрещат гости на топла зимна трапеза, а поздравът включва пожелание за здраве преди всичко останало.
Популярност и известни личности
Антон е име с постоянно присъствие в България и с добра международна разпознаваемост. Сред известните му носители са писателите Антон Дончев, автор на „Време разделно", и Антон Страшимиров. Женската форма Антония е сред трайно предпочитаните.
Подходящи подаръци
Зимният характер на празника прави подходящи топли подаръци и нещо за трапезата — вино, ракия, домашни сладки. Уместна е и книга, като препратка към литературните носители на името.