Всичко за името Светлана
Произход и значение
Светлана е славянско име от корена „светъл, светлина“. Разпространява се масово през XIX–XX век; в българския живеят и по-старите форми Светла, Светлин и Светлан.
История и покровител
Светлите имена празнуват заедно с „огнените“ в началото на февруари — денят, около който църквата чества Свети Фотий (от гръцкото φῶς, „светлина“). Така Светлана, Светла и Светлин споделят празника с Пламен и Огнян.
Традиции и обичаи
Празникът е домашен, с гости и пожелания, в които образът на светлината е задължителен — „да ти е светло на душата“, „да грееш“. Именничките получават цветя, най-често в светли тонове.
Популярност и известни личности
Светлана е особено характерно за поколенията от средата на XX век, докато днес по-често се избират кратките Светла и Светлин — коренът обаче остава жив във всички възрасти.